ДЕБАТ НА ТЕМА: „Трябва ли да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища?”

Дебатът беше организиран по инициатива на в. „Капитал” (www.capital.bg) от 28 май до 16 юни 2010 г. Основните участници в дебата бяха г-жа Ирина Абаджиева-Репуц –юрист, Председател на УС на Инициативен родителски комитет и г-жа Йонка Първанова-доктор по педагогика . В дебата взеха участие като гост-експерти г-жа Мариана Тодорова – Директор на Софийска математическа гимназия и г-н Боян Захариев – Програмен директор „Образователни политики” в Институт „Отворено общество”. Дебатът се проведе на 4 етапа:
Етап 1(28 май – 1 юни 2010 г) – 203 гласа, от които 51% „За” и 49% „Против”
Етап 2 (1 юни – 5 юни 2010 г.) – 106 гласа, от които 70% „За” и 30% „Против”
Етап 3 (5 юни – 9 юни 2010 г.) – 91 гласа, от които 66%„За” и 34% „Против”
Етап 4 (9 юни – 16 юни 2010 г.) – 151 гласа, от които 73% „За”и 27% „Против”
Краен резултат: от общо 551 гласували. – 63% “Зa” – 37% “Против”
В дебата взеха участие с коментари, мнения и становища общо 551 участника. Дискусията беше сериозна, изключително оспорвана и доказа, че българското общество разбира същността на проблема за държавната издръжка на децата в частните училища и подкрепя каузата, за която системно и последователно работи Българската асоциация на частните училища вече 10 години. Представяме основните и заключителни тези, както и едни от най-интересните коментари.

Люба Йорданова- модератор

Когато преди няколко седмици Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) представи новия законопроект за училищното образование, някои идеи в него предизвикаха бурни реакции. Като например предложението децата, които учат в частни училища, да получават същата държавна издръжка (средно около 1300 лв.) като тези в държавните и общинските. Въпросът изправи един срещу друг частните учебни заведения и родителите на деца, които учат в такива, и преподаватели от държавните и общински училища. Според първите държавата има ангажимент към данъкоплатците си да се погрижи еднакво за задължителното образование на децата и неизплащането на издръжката е форма на дискриминация. Представителите на държавните и общинските училища обаче смятат, че това би довело до повече предимства за частните и с това и до нелоялна конкуренция между училищата.

Ако идеята на МОМН доведе до реална конкуренция между частното и държавното образование и накара училищата да се състезават за деца, това действително би бил положителен ефект от промяната. Така учебните заведения може би биха били мотивирани да увеличат качеството на обучението, което в крайна сметка трябва да е основна цел на реформата в образованието. Екипът на министерството обаче трябва да има ясна стратегия за общо повишаване на качеството на образованието и визия за ефектите от всяка една приложена мярка. „Капитал“ покани Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Инициативния родителски комитет на родители на деца в частни училища, и Йонка Първанова, доктор по педагогика и родител на бъдещ първокласник, да участват в дебат по темата.

Oсновни тези (28 май 2010 г.)

Ирина Абаджиева-Репуц – юрист, Председател на УС на сдружение „Инициативен родителски комитет”

Конституционно право на всеки гражданин на нашата държава е правото на равен достъп до задължителното основно и средно образование. Конституционно задължение на държавата е да даде по равно на всяко дете образование, без разлика от неговото социално положение и произход. Най-ценният ресурс на всяка нация са нейните граждани, нейното грамотно общество, затова приоритет на всяка държавна политика е създаването на възможно най-ефикасна образователна система. Необходима е държавна политика с оглед равното третиране на учениците в държавните, общинските и частните училища при и по повод упражняване правото им на образование. Всяко дете следва да има равен достъп до образование. Когато родителят избира за детето си училище, което е частно, това не трябва да води до дискриминация по отношение на държавната издръжка за образование на детето. Европейското законодателство и практики по отношение на частните училища се основават на ясно изразена държавна политика към тези училища, която включва и пряко финансиране от държавния бюджет. Европейските държави дават по равно на всяко дете финансиране за образование в техните училища, независимо от това дали те са частна или държавна собственост. Не случайно идеята „Парите следват ученика“ е част от държавната стратегия за политика в сферата на образованието, приета още през 2006 г. от Народното събрание и която политика е трябвало да бъде осъществена от 2009 г. Тази идея следва съвременните европейски политики в сферата на образованието и е изцяло в интерес на децата и гражданите.

Йонка Първанова (28 май 2010 г.) – доктор по педагогика

Финансирането на частните училища от държавния бюджет е чудесна идея и има своите основания. Тя обаче може да бъде реализирана едва тогава, когато държавата се е погрижила да обезпечи качеството на обучение в своите училища и има достатъчен ресурс, който да отдели за стимули на частните училища. Има един съществен недостатък – липсата на равнопоставеност между държавните (общински) училища от една страна и частните училища от друга.
Тази неравнопоставеност се изразява на първо място в начина на организация на образователната дейност. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания за достигане на общообразователния минимум също, както и държавните училища. Същевременно обаче, частното училище има свободата да определи специфичния път, по който ще организира образователния си процес, а държавното училище регламентира този процес съобразно държавните образователни изисквания. Основен аргумент против държавното финансиране на частните училища е и фактът, че към настоящия момент те се регистрират по начин и от лица, които имат право да търсят търговска печалба от дейността си.
Гост-експерти – основни тези

Мариана Тодорова (1 юни 2010 г.) – Директор на Софийска математическа гимназия

Децата, които учат в частните училища, имат право на тази държавна субсидия за образование. Но ако тя бъде изплащана, то тогава училищата стават неравнопоставени – една част от тях (частните) получават двойно финансиране, а другата част – общински и държавни, нямат право на такава възможност. Но след като частните училища имат право да събират такси, то и на държавните и общински училища също трябва да им бъде предоставена възможност за смесено финансиране от дарения, фирми, даже и от такси. Ако обаче се приеме едно едностранчиво решение – учениците в частните училища да получат държавна издръжка, но на държавните и общинските не бъде дадена възможност за смесено финансиране, ще има отлив на деца от добрите публични училища към частните. Единственото решение е при нас да се разреши смесеното финансиране – така ще бъдем конкурентноспособни на пазара, а това е в интерес на децата.

Боян Захариев (5 юни 2010 г.) – Програмен директор „Образователни политики” в Институт „Отворено общество”

Идеята да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища е справедлива и се практикува в много други страни по света. Ако публичното финансиране е по-значимо, срещу него може да се изисква от частните училища да участват в определени програми, включително да имат квоти за деца с увреждания и за деца от малцинствата. Ако те станат по-достъпни и ако допълнително имат квоти за деца, които иначе в никакъв случай няма да попаднат там, нямам нищо против публичното финансиране да е абсолютно същото както в държавните и общинските училища. Трябва да се отбележи, че когато говорим за частни училища, не става дума за някакъв ясно обособен тип, който се отличава от обществените училища. Там, където частните училища действително изпълняват значима обществена функция, обикновено става дума за училища, които обслужват определена общност и са създадени и поддържани с усилията и подкрепата на нейните членове. Другият тип са училища, които чрез такси или приемни изпити селектират децата.

Заключителни тези (9 юни 2010 г.)

Ирина Абаджиева-Репуц – юрист, Председател на УС на сдружение „Инициативен родителски комитет”

Правата на детето трябва да бъдат гарантирани и в България, в съответствие с принципите, заложени в Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието, Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за правата на детето и Конституцията на Р България. Частните училища наред с общинските и държавните осъществяват стратегическа дейност в полза на държавата и обществото – задължително училищно образование и подготовка на човешките ресурси в страната. Те изпълняват стриктно държавните образователни изисквания. Родителите на учениците в частните училища са данъкоплатци и като граждани дават своя принос за формиране на бюджетните средства за образование. Нещо повече, те освобождават бюджетни средства за издръжка на обучението на своите деца, инвестирайки собствени средства за това, като срещу това не се получават никакви данъчни облекчения.
Европейският опит дава много примери за подчертано стимулираща държавна политика към частните училища. Тези училища са подкрепяни и насърчавани от държавата чрез пряко или непряко финансиране (субсидии, заплати на учителите, безвъзмездно ползване на материална база и техническо оборудване, ремонти и др.).
През 2009 г. Световната банка публикува доклад, в който са представени резултатите от проучване на ролята на публично-частното партньорство (ПЧП) в сферата на началното и средното образование. Проучването е проведено в рамките на многогодишната изследователска програма на Световната банка. Практиката в другите държави според този доклад е, че наред с публичните училища, държавата субсидира и частните училища. Така е във Франция, Германия, Испания, Португалия и редица други европейски страни. Наличието на две решения на национален право-охранителен орган (Комисията за защита от дискриминация), установяващи наличието на дискриминация и нарушение на международни актове, сред които е и акт, неразделна част от договорите за ЕС, са основания за започването на наказателни процедури срещу България, нещо което в крайна сметка плащаме отново ние – българските данъкоплатци.

Йонка Първанова ( 9 юни 2010 г.) – доктор по педагогика

Ако целта на държавното финансиране за частните училища е парите, които държавата отделя за образованието на едно дете годишно (т.нар. Единен разходен стандарт) да отиват по предназначение и да служат за образованието на учениците в частни училища, то това е висшата форма на равенство пред закона. Възниква въпросът обаче, какво правим в такъв случай с парите за учениците, които учат в чужбина или изобщо не учат (отпадат от образователната система). Може би държавата трябва да ги върне на техните родители, защото те не използват правото на образование изобщо. Една такава тенденция може да доведе до „приватизация“ на образованието въобще, което ще наруши именно онова равенство пред закона, което така упорито търсим.
От друга страна това, че държавата ще субсидира с единния разходен стандарт учениците в частните училища, не означава автоматично, че всички (изхождайки от принципа на равенство) ще могат да ползват техните услуги.
Пренебрегва се принципът за солидарността и тенденцията към ситуацията „всеки се спасява сам“ е доста възможна. Отново не се решава и въпросът с равенството на избора – де юре родителят има избор, но де факто – не може да го реализира, защото не отговаря на условието да „доплати“ таксата в частното училище, т.е. формата на дискриминация на база доход в система, касаеща образованието, което е държавен приоритет, остава…
Дори и в държави, в които този тип финансиране работи от десетилетия, дебатът в последните години отново излиза на дневен ред. Все повече този дебат се изнася от въпроса за равенството към въпроса за адекватността, за това какво е наистина достатъчно за добро и качествено образование. Необходимо е да се достигне онзи оптимален минимум образователни услуги в ефективна образователна среда, който да се осигурява от всички училища. Докато този минимум за държавните и общински училища не е достигнат, едва ли осигуряването на правото на „избор“ на образование чрез държавно финансиране на частните училища, ще е наистина справедливо и реалистично.

КОМЕНТАРИ

„Против”
Към настоящия момент механизмът за финансиране на частните училища не е обоснован така, че да гарантира защита на държавния интерес, което е от значение за всички, които плащат данъци. Принципът на солидарност е спазен – държавата е осигурила безплатното образование, а личният избор на родителя се изразява в правото да ползва това, което е предоставено или да избере нещо друго, което ще заплати.
Добрите ученици трябва да бъдат допълнително стимулирани, независимо в държавно или частно училище учат. А добрите частни училища трябва да имат система за финансиране на по-добрите ученици, и тук да се включва държавата… Освен това стипендии и алтернативно финансиране трябва да бъдат развити малко повече, вкл. и от бизнеса…
„кой решава колко да е „необходимото количество образование““ – оценките от матурите и приемът в университетите
Никъде в проектозакона за училищно образование не е записано, че частните училища ще бъдат ограничени откъм таксите, които събират (което също не е редно според мен), нито че субсидията ще бъде приспадната от тези такси. Дори условията на финансиране посредством единния разходен стандарт не са еднакви за частните и държавните училища – средствата за държавните и общински училища се преразпределят отпървостепенния разпоредител с бюджетни кредити съобразно спецификата на всички училища в региона, докато за частните училища този принцип не важи и те ще получават 100 % от размера на субсидията…Отново подчертавам – пътеката за реализиране на този принцип е важна. Към момента не е в интерес на държавата с това устройство на образователната система да изважда от държавния бюджет пари, които да се включват във финансирането на частни училища.
И последно – не сте прав, че тези 12 млн. лв. за учениците в частните училища отиват в държавните образователни институции – субсидията на частните училища също е на брой ученици, така че няма как да вземат повече от това, което им се полага.
Да се направи рейтингова система и ясно да се види кое училище на какво ниво стои.
регулацията на таксите и на печалбата ще противоречи на принципите на пазарната икономика и де факто ще убие така желаната конкуренция.
Да се разработи и подложи на обществена дискусия механизма за това финансиране, да се покажат реалните му положителни страни – в цифри и процедури, а не просто – ще финансираме, защото смятаме, че така е добре.
Защо е нужно да се опитваме да създаваме нещо, което не само вече е създадено, но е и достатъчно дълго практикувано и доказано като ефект и смисъл. България може вместо това просто да приложи опита на държавите от Европа, към които и тя все пак се числи.
Една от най-важните функции на държавата трябва да бъде най-общо казано образоването на всички нейни граждани. Но е сбъркан подхода. Държавата не трябва да се стреми към „налагане“ на образование, а към стимулиране на стремеж към образование. На първо място това стимулиране трябва да бъде финансово. С други думи, да има данъчни стимули за всеки, който иска да учи и го направи реално.
Трябва да се работи в посока стимули за млади преподаватели, борба всячески за тях. Липсата на дисциплина ги отблъсква много повече, отколкото малкото пари, а корекция на дисциплината според мен е невъзможно да се случи в държавните училища.
Основният проблем е липсата на вътрешна мотивация за постигане на изключителни успехи у децата от платените училища. Те, колкото и да са талантливи, много скоро разбират, че няма защо чак пък толкоз да се напъват щом някой може да им осигури по-добри условия просто като плати.
Пред това държавата да преразпределя парични средства и към тях предпочитам най-общо казано да ги отстъпи от данъците на тези, които решат самостоятелно да се образоват в частни училища. Това би действало стимулиращо на всеки гражданин да направи своя рационален избор къде и за какъв вид услуги да инвестира собствените си пари, а също така би подействало стимулиращо на всяка институция да подобри тези услуги които предлага.
В днешната реалност, за да се случи висококачествено и полезно за цялото общество частно образование, то самото трябва да страни от финансиране от страна на държавата. Подобна стъпка ще свали качеството на образованието, което се очаква от частно училище. За да се случи добро частно образование държавата трябва да излезе от него, а не тепърва да навлиза. И тъй като тя така или иначе събира данъци от всички, за да финансира в частност и образованието на всички, по-добрия за мен подход е да отстъпи част от тези данъци за всеки, който реши да инвестира в себе си сам. Така ще се избегне финансовата зависимост на частните училища от чиновници, най-малкото ще си спестим харчове за още незнаен брой чиновници, чиято дейност ще се заключава в разпределянето на средства.
Резултата от това ще бъде само, че ще се увеличат административните разходи, които все пак трябва да се вземат от някъде и най-вероятно ще дойдат пак от същите пари, т.е. с малко или много чистото финансиране за образование ще се намали. А страничен ефект от това няма да бъде подобряване на образованието, а подобряване на корупцията.
Частното училище, ако фалира. Родителите при това положение ще трябва ли да доплатят за доизучаване на децата им в друго частно или държавно?
Естествено е държавата да предвиди някакъв фонд да доплаща и таксите в частните училища на фалирали родители докато детето завърши безпроблемно.
Частните училища да поемат техния дял в грижата и образованието на децата със специфични нужди, трудна адаптация, увреждания, изключително даровитите деца или тези, живеещи извън България.
Това е вярно, но ако се отвори възможността за източване на образователния бюджет, означава че за нула време ще изникнат като гъби „псевдочастни“ училища, където таксата е символична, нацелени към ония 1300лв на глава, освободени от каквито и да е задължения от описаните в чл.10. И никой по закон не може да ги спре. И след десет години по-голямата част от образованието става платено.
Трябва да се дава лиценз не само на частни, но и на общински и държавни училища само при положение, че в края на учебната година се държи всеобщ изпит, резултатите от който се зачитат само от него. Ако за СОУ-тата успехът е по-малко от 4.50 и ПГ е по-нисък от 3.50, следва отнемане на лиценза. Пръскането на пари е скъпо удоволствие.
Трябва да се следи къде точно отиват парите. Защото ако собственикът на частно училище се занимава с производство на дограми, например и налее парите там, тогава въпросните средства отиват за нелоялна конкуренция.
Въпросът е – какво става със заплатите на учителите. Защото частниците ВЕРОЯТНО ще дадат с 50% повече и това също е нелоялна конкуренция по отношение на учителите в държавните.
Най-разумно е да се участва на проектен принцип за субсидии по различни европрограми. Типичен пример за това е Американският колеж. Погледнете резултатите на учениците им – за 3-та поредна година на ДЗИ (матури) по БЕЛ.
И поради тази причина „парите следват ученика“ поставя държавните училища в неравноправно положение.
Броят на частните училища ще се увеличи с около 50% и някъде към 5% от децата ще посещават такива.
– Качеството на образованието в държавните училища ще се понижи с около 10% заради намалените средства, постъпващи към тях.
Плоският данък, въведен през 2008 г., ви дава огромно данъчно облекчение. Този вид облагане директно ви освобождава допълнителни средства, които Вие използвате за образованието на децата Ви. Нещо повече, в нито една от държавите, които изброихте като прилагащи практиката на „държавно субсидиране за образование“, няма плоско данъчно облагане върху доходите!
Замисляте ли се, че понякога училището е единственият шанс на деца, които не са имали късмета да имат токлова грижовни родители, като Вас. За тях единствената опция е държавно училище!
Необходимо е да се упълномощи някой, който да контролира как частните училища харчат обществените средства. Колко наем плащат, колко за заплата, колко за допълнителни услуги и пр.? И ако преценя, че са несъразмерно много за определени дейности (начин за кеширане на печалбите колкото щеш), би трябвало да мога да се намеся.
И какво остава от „частното“ училище тогава?
Добър въпрос е как стратегически и географски ще се балансират добрите/частни училища? И важно е също развитието на едно умно дете да не зависи от кадърността и способността на родителите да изкарват пари, защото още оттук започва неговата неравнопоставеност. Какви ще бъдат стимулите и как ще се осигури развитието на такива деца…
„За”
Родителите на деца в частни училища плащат два пъти – веднъж през данъците си, които после се преразпределят и към държавните училища, и втори път – чрез таксите за училището на детето си.
Децата днес могат да учат в държавно, утре в частно, а след година в българско училище в чужбина. И всички тези деца имат правото, дадено им от държавата да учат. И е редно държавата да се отнася еднакво към тях.
Голямата разлика в сумата в частното училище идва от допълнителните дейности и допълнителните часове. Ако си направите сметка колко пари давате допълнително за уроци, ще стигнете със сигурност таксата в частното училище. Само дето в частото училище всичко е организирано и е на едно място.

„Парите следват ученика“ :

ще позволи такси за частно образование по джоба на пъти повече семейства.
създава конкуренция между тях и в резултат на това вдига качеството на образованието като цяло
не позволява да се отвори пропаст между държавни и частни училища – както като възможност за достъп, така и като образователен продукт, който дават
в резултат на горните два ефекта – работи срещу социалното „изпадане“ на групи от младите хора и за по-голяма степен на социална хомогенност.
не е случайно, че европейските страни с най-високи образователни резултати под една или друга форма финансират и двата вида училища. Това са и страните, постигащи най-висока степен на социално равенство, което пък – както редица изследвания показват – е мощен фактор за намаляване на социалните проблеми и за увеличаване на усещането за щастие сред членовете на тези общества.

Всяко едно българско дете, което има ЕГН при раждането си вече става част от държавния бюджет на най-различните ведомства. В този случай Министерството на образованието се ползва с ЕГН-тата на моите деца, за да сформира бюджета за следващата година. Като данъкоплатец аз не получавам никакви облекчения, ако детето ми не се възползва от този бюджет който е съставен и от моите данъци. Всички други аргументи пряко дискриминират децата ни.
Всички механизми за контрол на общински и държавни училища са действащи и напълно приложими към осъществяване на държавния контрол относно спазване на общообразователните изисквания в частните училища.
Точно това е идеята, която се прокарва с проектозакона за училищното образование- таксата, която покрива общообразователните изисквания за децата в частните училища, да се заплаща от държавата, а всички дейности по образованието извън тези изисквания- от родителите.
Относно възможността частните училища да вдигнат таксите спекулативно- да, има такава възможност. НО тук следва да се вземе предвид, че ще им се наложи и да я обосноват. Освен това, предполагам знаете, че обучението в частно училище е основано на договорни отношения, следователно няма да им е лесно едностранно да променят уговорения размер на таксата.
Конкуренцията на държавните с частните училища няма да заличи държавните – това не може да се случи – винаги ще има деца в държавните училища, поради безплатните сгради и предоставено имущество те винаги ще са в по-благоприятно положение спрямо частните, на тях държавата във всички случаи ще е дала много повече и нека, все пак те са нейни. Но парите за образование на едно дете трябва да се дават там, където то се учи. Така, че когато „парите следват ученика“ бъде въведен, от това никой няма да бъде ощетен, а цялото общество и образователната ни система ще спечелят.
След като може да се ползва здравна пътека в частна болница, защо да не може да се ползва „образователна пътека“ в частно училище?
Конституционно право на всеки гражданин на нашата държава е правото на равен достъп до задължителното основно и средно образование. Конституционно задължение на държавата е да даде по равно на всяко дете образование, без разлика от неговото социално положение и произход
Има две решения на Комисията за защита от дискриминация, с които е установено, че досегашната политика е явно дискриминационна спрямо децата от частните училища. И не на последно място – тези пари за децата, които в момента са в частни училища, следва да са изначално заделени в бюджета за образование заедно с парите за образованието на всички деца в съответната възраст, защото всяко дете може по всяко време да се премести в държавно училище.
Почти всички коментари по темата са изградени на грешна основа, а именно, че парите се дават на частните училища. Идеята, поне така, както аз я разбирам, е парите да следват детето и основната й цел е, най-общо казано, да няма училища, в които учителите да бъдат повече от учениците. Т.е. целта е по-ефективното изразходване на обществени средства. Не мога да разбера защо всички мнения неизбежно се свеждат до това дали да се дават пари на и без това богатите и ако да, какви допълнителни „обществени“ задължения да им се възложат, за да оправдаят тази „щедрост“. В случая не става въпрос за справедливост, а за ефективност.
Какво ли ще остане от париците по делигираните им бюджети, ако се отвори възможност учениците от училищата им да прелеят към частните училища- това им е треската.
Следва да се прави разлика между правата и задълженията на собственика на училище, от една страна, и, от друга, правата и задълженията на самото училище. Става дума за два различни правни субекта. Първият може да е търговец и освен училището, може да притежава и други предприятия, да развива други дейности. Естествено, всеки търговец може да кумулира печалба, която е свободен да разпредели.
Това не е така с училището. Както вече казах, то е самостоятелен правен субект, ОТДЕЛЕН ОТ СОБСТВЕНИКА СИ, при това с особен статут- такъв, какъвто го определя ЗНП. Именно поради особения си статут, то не може да формира печалба????
Върху много пясъчен темел градят тезите си Първанова и Тодорова.
Частните училища имали били двойно финансиране и оттам имало неравнопоставеност. Пълна безмислица. Училището не е субект. Има си чорбаджия. Къде е казано, че получените от него пари са се наляли в училището и са повдигнали качеството му? Чорбаджията има първо да плаща за сграден фонд и оборудване, което държавното училище няма като разход. Трябва да му се формира печалба. Държавното училище няма такова задължение. И накрая от печалбата плаща данъци. Което държавното училище не прави.
Не съм запознат с детайли, но предполагам, че държавните и общински училища ползват и някои облаги, извън делегираните им бюджети. Я за ремонтче ще помогне общината, я за замяна на амортизирано оборудване, я от някоя европейска програмка ще се ощипе някой лев. А кой би дал нещо бадява на частника?
Като прибира едни пари в повече, частникът автоматично се самозадължава да поема и някои екстри , за да е атрактивен и конкурентен на пазара. Стажове в чужбина например. Това е голям масраф за него.
Но да си представим и друг вариант, че авторката е права, чорбаджията дава всичките си приходи само за училището и си оставя колкото за едни цигари.
В такъв случай ще е по-конкурентен ли от държавното? По кой начин? Цената му пак е голяма. Каквато и да е цена, пак е по-висока от безплатното.
Аре да си представим и трети вариант. Чорбаджията не събира никакви такси, всичко плаща от джоба си, защото наследил няколко каруци жълтици. Пак ли ще му откажем държавна субсидия, щото, ах недей, сакън, да не поставим трудолюбивия държавен чиновник в неравностойно положение на хитрия частник.
Плащането от държавата трябва да е безусловно. Тя да си реформира държавния сектор както ще и когато ще. Това частникът не го интересува. Парите му се полагат, признаха го и опонентите.
Съдейки по спора до тук, държавните училища може и да могат да събират такси, но да не го знаят – дори специалистите-участници в дебата явно не са сигурни какво точно е законно. Което е малко странно – ако събирането на такси за допълнителни дейности им е толкова важно, бих очаквал внимателно да са проверили какво могат и не могат да правят.
Няма ли някой юрист да коментира, за да знаем поне за какво спорим?
Ако тълкуванието на г-жа Ганева е вярно, то държавните училища няма от какво толкова да се оплакват – конфликт на интереси има само при лично предприемачество от страна на отделни учители, но не и при организирани от училището занятия. Това ми се струва достатъчно широко правомощие за държавните училища да събират допълнителни такси.
Няма ли най-после някой от противниците на държавните пари за частните училища да коментира безвъзмездното предоставяне на терени и сграден фонд на държавните училища? Доста лежерно отбягвате аргументи, които не ви изнасят
Една платена услуга винаги ще бъде в неравнопоставено положение с безплатната. Дори с държавно субсидиране и намалени такси, частните училища ще са пак в неравностойно положение.
Я ми посочете безплатен адвокат, архитект, водопроводчик или кръчма и веднага ще се възползвам от услугите им.
Не виждам защо трябва толкова грубо да се коментира и същевременно абсолютно невярно. Не знам защо си мислите, че познавате образователната система в момента, струва ми се че не ви се е налагало скоро да избирате училище за детето си, защото ако беше така щяхте да се замислите дали да изберете безхаберието в държавното училище или отговорното към вас – като родител и платец образование в частното училище.
Това да се дава издръжката за образование, каквато се дава в държавните училища на частните, съвсем не означава, че държавните ще се закрият или трябва да се закриват. Нищо подобно – поставени в конкурентна среда те ще бъдат стимулирани да станат по-добри. Държавни училища е необходимо да има и винаги ще има. Ако те са конкурентни и добре организирани – разбира се, че всеки би предпочел да си спести доплащането в частните. Има деца, които са лишени от родителска подкрепа, има родители, които нямат възможност или не искат да доплащат за образование – разбира се, че трябва да има държавни училища и те трябва да бъдат точно толкова добри, колкото и частните, тогава няма да има разделение и тогава ще има справедлива и социална държава. Конкуренцията на държавните с частните училища няма да заличи държавните – това не може да се случи – винаги ще има деца в държавните училища, поради безплатните сгради и и предоставено имущество те винаги ще са в по-благоприятно положение спрямо частните, на тях държавата във всички случаи ще е дала много повече и нека, все пак те са нейни. Но парите за образование на едно дете трябва да се дават там, където то се учи. Така, че когато „парите следват ученика“ от това никой няма да бъде ощетен, а цялото общество и образователната ни система ще спечелят.
Искам да изкажа скромното си мнение на родител, който е избрал детето му да учи в частно училище. Разумното обяснение не е свързано нито с „фукня“ или някаква си мода, а единствено с желанието ми моята дъщеря да получи качествено образование. И знаете ли, тя получава много повече от това. Учителите са изключителни професионалисти, които не са демотивирани да дават най-доброто от себе си на тези деца, а напротив дават наистина много повече. Освен наистина изключителното ниво на обучение детето ми получава нужното признание, уважение и подкрепа за това че е активна спортистка – нещо което бе омаловажавано по всякакъв начин докато учеше в държавно училище.
И не ми ги пробутвайте тия, че само разглезените деца на някакви си богаташи учат там. Аз съм самотна майка и повярвайте ми не ми е много лесно да се справям плащайки за частно училище, но ДА ще продължавам да го правя, защото виждам крайният резултат.
И ДА децата на България имат равни права, и ДА аз мисля, че трябва да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища.
Гаранцията срещу нарояването на паразитиращи частни училища е, че 1300 лв. на година не са достатъчни за издържане на частно училище, камо ли пък и за печалба да остане. Не съм гледал скоро таксите за частните училища, но по спомен са няколко пъти тази сума. Парите биха били облекчение за родителите, но да говориш за цяла паразитна икономика, която да се развъди заради мизерните 1300 лв. за човек на година е смешно.
Най-бедните слоеве никога няма да ходят на частни училища. Именно за тях са най-важни държавните, за да гарантират, че дори те няма да останат без поне някакво образование. Но частните училища винаги ще струват повече и ще са за средната класа и нагоре.
Първо под натиска на безхаберието и корупцията се провали комунизмът и пирът на олигарсите. Сега под тежеста на необузданата си алчност и безчовечност потъва капитализмът. И двете системи в чистия си вид се оказаха дългосрочно неприложими. Очевидно е, че ще трябва да продължим да управляваме обществата си в някакъв баланс между либерализма и социалната държава. Именно това е политическото предизвикателство на 21-ви век – как да балансираме двете начала за всяка една ситуация. Това правим и в момента с тази дискусия – не търсим либерално или социалистическо решение, защото вече знаем, че и двете ще са грешка, а се опитваме да съчетаем елементи и от двете.
Отново измествате темата! Тя не е дали да се финансират частните училища, а дали да се финансира издръжката на децата, учещи в тях. Считам, че разграничение следва да се прави, в противен случай ще се стигне до грешни изводи.
На мен лично ми е все едно дали ще бъдат финансирани частните училища- това, ако е така, ще е отношение между държавата и училището- в тези отношения ще има вероятно условия и др. детайли, за които не искам да мисля.
За мен, обаче, е от съществено значение държавата да финансира издръжката за обучение на всяко българско дете, без значение кой предоставя образователните дейности. Щом като държавата е снабдила доставчика на такива дейности със статут на училище по смисъла на закона и щом като е предоставила възможност на детето да избира дали да учи в него, то ще следва да плати издръжката.
Каква може да е целта, когато става дума за реализиране на основно човешко право, каквото е правото на образование на всеки български гражданин.
Съжалявам, че не схващате абсурда въобще да бъде задаван подобен въпрос.
То е същото като да питате каква е целта на разпределение на средствата за здравеопазване така, че всеки да може да ползва здравно обслужване.
Мисля, че е напълно нормално, след като си плащам данъците като всички останали и детето ми да има равни права с децата от държавните и общински училища. Всяко дете има право на тази субсидия, а родителите имат право да изберат къде да учи. Факт е, че и в държавните и в общински училища учат деца на доста платежоспособни родители. Това означава ли, че за тези деца трябва да не се плаща субсидия?
Не, не гледайте отвисоко! Не подминавайте всичко, което изредихте, защото то е част от картинката. Не го казах случайно.
А за да сте спокоен, че пояснението ви е разбрано правилно ще ви кажа- да, съгласна съм, даже, Бога ми, много искам всички да имат моето отношение към данъците. Ако искате вярвайте, но така уча и децата си. И точно защото добросъвестно си ги декларирам и плащам, настоявам държавата да си изпълнява обществения договор с гражданите си. От друга страна, не може да плащаш данъци, особено в тези трудни времена, и да си нехаен какво става с тях. Но това може да знае само човек, който знае как се изкарват пари.
Проблемът не опира само до ученик-пари,а и до училище-качество.Пазарът осигурява конкуренция,освен всичко друго.Частното образование предлага по-реформирано образование,както вече писах,тъкмо заради излизането си на пазара,предлага по-гъвкав тип обучение,а следователно и по-гъвкави и непосредствени отношения с родителската и ученическата общност.Някои от частните училища направиха име и изградиха европейска визия в годините на най-тежките финансови и……морални кризи на България.Днес те вече са на 20 или близо толкова години.Така че,нека не пренебрегваме направеното от частното образование в България и ако нещо трябва да сторим е да подкрепим усилията на работещите в системата на частното образование и да ги поздравим за добрите практики и високите резултати.

Люба Йорданова- модератор( 16 юни 2010 г.)

Дебатът за държавната субсидия за частните училища приключва след активна дискусия и много аргументи в подкрепа и на двете противоположни тези. В началото на дискусията позициите на дебатиращите получиха еднакъв брой привърженици, но в следващите етапи на дебата тезата, че държавната субсидия за образование трябва да се изплаща и за учениците в частните училища надделя. Така победител в дебата е Ирина Абаджиева-Репуц, защитник на позицията „за“. Благодарим на нея и на опонента й Йонка Първанова за участието им – както в основните етапи на дебата, така и във форума, и за добре аргументираните тези.